Страхът от Бога - Уилям Плъмър
Божието Слово ясно учи, че има страх от Бога, който съответства на истинното благочестие (Притчи 1:7, Псалм 111:10; Притчи 9:10). Няма по-висока мъдрост от това да се боиш от Бога и нямаш истинска мъдрост, докато не се убоиш от Него. Той е първото и основно нещо, което се насажда в умовете на всички Божии хора. Той е усещане за Божието Величие, едно дълбоко зачитане на Неговата личност (Исая 33:6). Много рядко намираме тази тема в проповедите, но и Старият, и Новият завет настояват, че страхопочитанието и богобоязънта са ключови състави на християнския характер (Филипяни 2:12-13).
Този страх не е сервилно и гузно изумление, нито проста плахост или ужас. Той съответства на любовта. Колкото повече Му се боим, толкова повече ще Го обичаме, и колкото повече Го обичаме, повече ще Му се боим. Страхът от Бога регулира другите благодатни дарове. Без него вярата може да се превърне в самонадеяност, надеждата да се опияни, любовта може да се изврати в захлас или сантименталност, а радостта може да стане разгулна. Но там, където сърцето е пълно със страх от Бога, всички тези злочести ефекти биват избегнати. Вместо да превъзбужда, той укротява и уталожва ума, като го води едновременно към сериозност и веселост. Ограничава, без да депресира; ободрява, без да опиянява. Този страх е плод на Божията щедрост. Той е благостив (Евреи 12:28). Страхът от Бога е спасителна благодат, част от истинното благочестие (Псалм 72:5). Благочестие без любов е толкова лъжливо, колкото благочестие без страх от Бога.Векове наред най-поразителното в поклонението по синагогите е била явната липса на дълбоко страхопочитание към Бога, когато са се извършвали религиозните служби. Бог е "великият и страшен Бог" (Данаил 9:4). Така трябва да Го познаваме. Както е нужно да бъдат разбрани Божието правосъдие и гняв, за да Му се боим рабски, така и е нужно да разберем Неговите благост и величие, за да Му се боим синовно. Кой може да застане в благоговение пред величие, за което не знае? Човеците, непознаващи Божията природа, често така са се нахвърляли на Неговата милост, че вместо да получат милост, са били унищожавани от Неговото правосъдие.
Всяка права мисъл за изумителната чистота на Божията природа поражда благочестив страх от Него. Той е "славен в светост и страховит между нашите хвали" (Изход 15:11). Както присъствието на един суров и сериозен мъж кара недораслите да спрат с простотиите, така и мисълта за Божията святост ни кара да хвърлим всички идоли, глуповати мисли и намерения. Не само Божието величие и светост, но и Неговата любов и милост пораждат голям страх от Него (Псалм 130:4; Евреи 12:28; Еремия 10:6-7; Лука 12:5).
По същия начин да се боиш от Божието Слово и да трепериш от него е естествен резултат в сърцата на благочестивите (Исая 66:2). Така учат Писанията, такъв е опита на Божиите люде. Бог често събужда страх не само като разкрива гнева Си и силата Си, но и с чудесните си милости и благодатни дарове, с които обсипва бунтовните и погиващите (Псалм 40:3; Деяния 2:43). Ето няколко забележителни примера (Евреи 12:21; Исая 6:1-5). Забележителен е ефектът, който виждаме в Авакум 3:3-16.
Авторът на посланието дава добър пример за това защо трябва да служим на Бога със страхопочитание и благочестива боязън (Евреи 12:28-29). Имаме добро основание за една висока степен на свещен страх. Имаме добра причина за обожаващо преклонение към небесното Величие. Трепетът е резултат от страха, но страхът, който трябва да храним, е съчетан с преклонение - нужно е да имаме недоверие към себе си, за да бъдем твърдо уверени в Бога на нашето спасение. По такъв начин ще треперя пред славното величие на своя Бог, че няма да смаля ни най-малко радостта от Неговата непропадаща милост.Един пастор е казал: "Сигурно е, че не можем да имаме Господ за наш Бог, ако не Му се боим и не Го почитаме със страх." Да, както любовта, така и страхът от Бога е обобщение на всички заповеди и същината на благочестието. Макар да е само един клон и член на поклонението и служението, което дължим на Бога, той е толкова забележителен и има такова могъщо влияние върху всички останали части, че в Писанията понякога с него се обозначава цялото благочестие на човека. Джон Бънян казва: "Няма страх, няма благодат. Макар и невинаги да има благодат у човека, който се бои от ада, напълно е сигурно, че няма благодат у човек, който не се бои от Бога." Където този страх от Бога е истински, той не е спорадичен, а е присъстващ у човека принцип. (Притчи 23:17; 28:14; Псалм 2:11; 1 Петър 1:17; 2 Коринтяни 7:1; Филипяни 2:12; Исая 11:2-3).
Как да отговорим на твърдението на Йоан в 1 Йоан 4:18? Страхът, за който говори Йоан, е сервилен страх, в който има "мъка", докато ние говорим за страх, в който няма такава. Джон Нютон казва, че желае да се избави от тревожния и неверен страх, който отслабва ръцете и смущава сърцето, и да придобие смирена ревност и недоверие към себе си и всичко, свързано с това "себе си". Къде можем да намерим такава нагласа на сърцето днес?
Ползите от благочестивия страх са много на брой и многоценни. Той е най-доброто предпазно средство против греховни и опасни съюзи с нечестивите (Исая 8:12-13). Колко такива се формират поради единствената причина, че хората биват въвлечени в тях заради липсата на правилни религиозни принципи. Последствията са страдания. Човеците не биха се оплитали и мъчили в толкова много кълчища, ако притежаваха страха от Господа, който, освен всичко друго, пропъжда страха от човека, който въвлича в примка (Притчи 29:25). Христос представа страха от Бога като съвършения цяр за страха от човека. То и няма друг подходящ. Бог справедливо осъжда този страх от човека (Исая 51:12). Невъзможно е да се боим от Бога прекалено много или от човека прекалено малко. Колкото имаме справедлива представа за вечната мощ и величието на Бога, толкова няма да имаме никакъв мъчителен страх от нищожния човечец (Исая 8:13).
Страхът от Бога вдъхва увереност и дръзновение за праведната кауза (Притчи 14:26) и е най-доброто предпазно средство против греха (Притчи 14:27).
През всички векове благочестивите са се притеснявали за греха. Всички християни трябва да се пазят от него! Трябва да се притесняваме и за малките грехове (Песен на Песните 2:15), защото нещата, които ни изглеждат малки, имат големи последствия. Градове са изгаряли от една искрица. По голямата част от човешкия живот е съставена от действия, които сами по себе си не изглеждат така големи, но поредицата от тях оформя и завършва характера на човека. Какво по-леко от думата? Но Христос ни казва, че един ден ще трябва да отговаряме за всяка празна дума (Матей 12:36). Човек е такъв, какъвто е в мислите на сърцето си (Притчи 23:7). Сборът на човешкия характер се трупа ден по ден, ден след ден, и всяко малко на пръв поглед нещо прибавя към него. Нужно е човек да ходи в страха от Господа постоянно, за да избегне примките на смъртта по пътя на този живот.
